Newsletter 255: Опасностите на руско-иранския алианс

JANUARY, 2018 Emil Avdaliani, algemeiner.com

От векове Иран използва формата на регионална власт. Могъщите ирански династии, като Ахемениди/ Achaemenids и Сасаниани/ Sasanians през вековете - и Сафавиди/ Safavids и Каджари/ Kajars  – са се стремяли да играят важна роля в Близкия изток, Южен Кавказ и другаде. В десетилетията след Студената война обаче - когато западните страни наложиха санкции на ядрената програма на Техеран - Иран е принуден да проектира своето икономическо и политическо влияние зад граница.

Въпреки това, със санкциите, официално отменени в началото на 2016 г. и отказът на администрацията на Тръмп (въпреки реториката) да отмени  иранската ядрена сделка, Техеран сега вижда пътища за проектиране на икономическо и политическо влияние от  Средиземноморието до Южен Кавказ и на друго място.

Спънка за Иран е, че неговите геополитически амбиции се припокриват с тези на Русия. Москва има свои собствени безусловни искания в Южен Кавказ, където се бори да задържи влиянието на ЕС и САЩ, и в Сирия - където и европейците и американците имат свои собствени интереси.

Логиката зад настоящото сътрудничество между Русия и Иран варира от икономическа и военна до чисто геополитическа. Например и двете страни  искат да инициират или да увеличат износа си на нефт и газ за европейския пазар. Иран е особено добре позициониран, за да вземе дял от европейския газов пазар, тъй като ЕС се тревожи за руския превес в тази област. Иранският газ може да бъде много добър инструмент, с който да се намалят  европейските страхове; а за да изнася газ, Техеран ще се нуждае от пристанищата на Черно море като Батуми и Поти в Грузия;  също така Иран изрази готовността си да използва Транс-Анадолския газопровод и Транс-Адриатическия газопровод.

В резултат на това Иран постигна напредък в установяването си на брега на Черно море. В края на 2016 г. бе договорено, че Техеран ще изгради нефтени съоръжения близо до грузинския град Супса, на приблизително 1,2 квадратни километра.

Все пак съществуват значителни ограничения пред Иран в Южен Кавказ, тъй като в региона Русия и Турция са добре представени, военно и икономически. Москва, например, успешно възпрепятства всички ирански опити за създаване на независими тръбопроводи и железопътни линии за Армения и Грузия.

Въпреки че от геополитическа гледна точка, руско-иранските отношения не са лишени от трудности, съществуват основания за сътрудничество. Картата на Евразия дава представа за обосновката на желанието на руския политически елит за по-тясно сътрудничество с Техеран.

Руските политически мислители от 90-те години до голяма степен вярваха, че Иран и Турция трябва да са стълбовете на бъдещото руско влияние в Близкия изток. Така наречените евразийци  - тези, които приемат политическото движение от Русия  наречено, Евразийство, които вярват, че Русия не е нито в Европа, нито в Азия, смятат, че Москва се нуждае от Техеран и Анкара, за да успее да се състезава със западните сили. Руският президент Владимир Путин остави тези понятия официално, но не и на практика. Многогодишен интерес на Русия е да запази Иран поне неутрален, както през романовския период, така и по време на съветската империя.

В интерес на двете страни е да си сътрудничат за възпиране на западното военно посегателство в Южен Кавказ и Близкия изток. И двете страни разглеждат развиващата се грандиозна стратегия на САЩ на територията на Евразия в ущърб на техните геополитически императиви. За Русия, САЩ нарушават реда след Студената война, като увеличават военния натиск върху Москва в бившето съветско пространство. За Иран, САЩ се опитват да ограничат ядрените му амбиции, както и геополитическото си влияние в Близкия изток.

Този общ страх от САЩ може да се счита за една от движещите сили на близкото руско-иранско сътрудничество. В края на краищата във Вашингтон бе представен нов национален стратегически документ, в който се изброяват основните проблеми в Евразия - и Москва, и Техеран са определени като най-проблематични за американските интересите.

Много неща са написани за военните и икономическите мерки, които Москва и Техеран прилагат от години в Сирия, но различията се появяват между военни съюзници след края на военните действия. Всъщност в медиите вече има намеци за несъгласия между Русия и Иран относно методите, целите и резултатите от войната в Сирия.

Макар Москва и Техеран да си сътрудничат, понякога се противопоставят една на друга, заради геополитическите си амбиции. Иран почти втвърди позицията си, за да се докосне до Средиземноморието, а Москва може да се притеснява, че силният Иран няма да бъде толкова склонен да следва руския лидер.

Въпреки факта, че Русия и Иран имат политически различия, геополитическите сили продължават да бъдат достатъчно силни, за да поддържат сътрудничеството си, засега.

ТЕКСТЪТ НА АНАЛИЗА МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК.