Newsletter_260:Турските проливи са изложени на опасност от бума на транзита на нефт и газ

in International Shipping News 12/04/2018, hellenicshippingnews.com

Нарастващият трафик на танкери за нефт и газ и техния обем създават значителни екологични, обществени и икономически рискове по цялата дължина на бреговете на турския пролив, каза председателят на Bosphorus Energy Club.

След подписването на Конвенцията от Монтрьо през 1936 г.-  правният инструмент, регулиращ режима на пролива, размерът и капацитетът на корабите се увеличиха значително, което породи сериозни опасения за безопасността, каза Mehmet Ogutcu/Мехмет Огутчу пред Анадолската Агенция в ексклузивно интервю.

На 7 април кораб удари брега на Босфора в Истанбул и се разби в историческо имение, причиняващо големи щети на имението и на околната среда.

Плаващият по Малтийско знаме кораб, превозващ 62,6 тона зърно от Русия до Саудитска Арабия  предизвика катастрофата, поради технически проблем. След инцидента проливът беше затворен двупосочно за плавателни съдове.

Според Конвенцията от Монтрьо, търговските кораби се ползват със свободата на преминаване през турските проливи, а транзитът на военните кораби е обект на ограничения, според Турското външно министерство.

Единствената връзка на Черно море със световните океани  е през протоците на Турция.

Обемът на трафика се е увеличил значително - от 4,500 през 1934 г. на 49,304 през 1998 г. През 2017 г. през пролива минават 87,593 кораба, от които 13,732  превозват  втечнен природен газ (LNG) и втечнен нефтен газ (LPG), както и петролни танкери, което прави турските проливи едни от най-натоварените морски пътища в света.

"Смятам, че преразглеждането на Конвенцията от Монтрьо в съответствие с променящите се условия е не само правен въпрос, нито е политически въпрос,  за разрешаване между договарящите се страни, и то спешно", предупреди Ogutcu.

Промяна на изискванията

Транзита на Енергия не беше от висок приоритет по времето, когато се провеждат преговорите по Конвенцията преди Втората световна война, но сега е приоритет, заяви Ogutcu.

Хиляди танкери преминават ежегодно през турските проливи, от които по-голямата част са на юг от Черно море към Егейско море и Средиземно море.

Около 3 млн. барела на ден суров нефт и 20 млн. тона петролни продукти годишно преминават през турските проливи. Това представлява около 3% от годишната световна търговия с петрол, в сравнение с 20-те%, които минават през Проливът на Ормуз, посочи Ogutcu.

"Изглежда, че петролът от Tenghiz и Kashagan, идващ от Казахстан, допълнително ще увеличи този трафик и обем", предупреди той.

Според Ogutcu, при нормални обстоятелства, договарящите се страни от Конвенцията от Монтрьо ще седнат и ще преразгледат съответните разпоредби, за да ги актуализират в светлината на новите изисквания.

"Има и нежелание сред другите страни, които подписаха конвенцията, за да избегнат потенциалните ограничения за свободното преминаване и допълнителните разходи, които могат да бъдат направени за гарантиране сигурността на водните пътища", каза Ogutcu.

Текущи аварии и проекта  "Канал Истанбул"

Морските инциденти в пролива със 141 души от 2006 г. насам представляват значителен риск за обществената безопасност и за околната среда. И рискът от голяма авария остава твърде висок в контекста на бързо нарастващия транзитен трафик, каза Ogutcu.

През юни 2018 г. Турция представи проекта "Канал Истанбул", изкуствен морски воден път, успореден на Босфора, за да свърже Черно море с Мраморно море.

Предложеният канал е дълъг 45-50 километра, широк 150 метра и дълбок 25 метра. Очакваната дата за приключване е обявена за 2023 г., за да съвпадне с 100-годишнината на Република Турция.

"Все още е твърде рано да се направи оценка на предложения проект за канал; обаче е ясно, че разходите и инженерните предизвикателства ще бъдат огромни ", каза Ogutcu.

Преразглеждането на Конвенцията от Монтрьо в съответствие с променящите се условия е спешно, но ще бъде много мъчително. Това включва устойчивостта на няколко града и сигурността и благополучието на повече от 20 милиона души, което в никакъв случай не е сравнимо с потенциалните допълнителни разходи, които някои проекти за байпас биха могли да наложат, подчерта той.

"Транс-Анадолският газопровод и проектът" Транс-Тракия "са били латентни в продължение на няколко години", каза той в обяснението на замразените маршрути от север на юг като алтернатива на транзита на нефт и газ.

"Понастоящем това изглежда най-малко - когато Турция е изправена пред опасни геополитически ходове в непосредствена близост до нея, статуквото все още може да бъде най-предпочитаният вариант.

"Това не означава, че макар и да се избягват едностранни действия и мерки, Турция трябва да избягва разработването на "печелившо" предложение за решаване на собствените проблеми, свързани с безопасността и околната среда, преживяни от 1936 г. по Конвенцията от Монтрьо, без да причинява сериозни щети на интересите от договарящите се страни ", заключи той.

ТЕКСТЪТ НА СТАТИЯТА МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ  ТУК.