Newsletter 265:Скритите войни на Русия в Южния газов коридор – дали IGB е обречен да повтори съдбата на тръбопровода „Набуко“?
Илиян Василев, 04.06.2018, bulgariaanalytica.org
Източник:
icgb.eu
Когато
перископът се придвижва към България – нещата са съвсем различни – пълен и
устойчив монопол. И все пак дори и на малък пазар, като българския, руската
държавна компания има свежи основания да се тревожи – пазарният дял и приходите
от продажби на газ със сигурност ще падат. В случай, че България отвори
транзитната си инфраструктура за алтернативни газови потоци от Южния газов
коридор, които достигат пазарите на ЦИЕ на север –
„Газпром“ ще се изправи пред още по-сериозни
проблеми.
Изграждането
на нова транзитна инфраструктура е скъпо и отнемащо много време начинание. От
тук и стратегията на Кремъл, който се стреми да използва сегашния си монополен
статут, резервирайки капацитета на ключовия Трансбалкански газопровод за да
предотврати конкурентни доставки през и от Румъния за Турция, България и
Гърция, Унгария, Австрия, Украйна и Словакия.
Българският
газов пазар остана с наследената си съветска котва – руския газ. Нито
българското правителство, нито държавните дружества – БЕХ, Булгаргаз или
оператор „Булгартрансгаз“ – някога са изразявали публично интерес и
предприемали стъпки да поканят конкуренти на Газпром – търговци и производители
на газ от други страни за да използват незаетата част от Транс-Балканския
газопровод /ТБГ/ или преносната мрежа. Политиците и мениджърите на държавните
компании станаха „майстори“ в либерализацията и диверсификацията на газовия
пазар с един единствен играч – „Газпром“. Те подчиняват своите политики и
поведение на обслужване на интересите на руския газов монопол в региона.
България и българските енергийни компании
нито са единствените, нито пък пионерите в този спорт.
Газпром
успешно насочваше своите унгарски партньори в блокирането на конкуренцията в
Централна Европа на добивания от Ексън и ОМВ газ в блока Нептун след 2020
година.
В
края на 2017 г. унгарският оператор на газопреносна система FGSZ шокира
европейските и други оператори в региона, като заяви, че не се интересува от
транзитното преминаване на газ през страната през проекта BRUA, а по-скоро от
търговията с постъпващия през интерконектора Румъния-Унгария газ. Г-н Орбан нанесе смъртоносен удар върху
проекта BRUA, финансиран от Европейската комисия, и върху цялата концепция на
ЕС за взаимно свързване на преносни системи, генериране на свободни потоци и
по-голяма конкуренция.
Това
беше първо действие от газовата пиеса на „Газпром“ – да ограничи излаза на
европейския пазар на добит газ в Черно море. Въпреки че потенциално търгуваните
количества извън Румъния трудно биха могли да впечатлят пазарите – до 6-7
милиарда кубически години годишно, те все пак биха могли да допринесат
значително за конкуренцията, ако се добавят към останалите алтернативни
доставки на газ при съществуващата ниска база на потребление.
Време е за второ действие –
Газпром
да блокира конкурентите си, като използва лостовете са влияние и контрол върху
България, за да ограничи „по-европейски“ равния и свободен достъп на своите
конкуренти до газопреносната система на България, която е от ключово значение
за свързването на Южния газов коридор с пазарите в Централна и Източна Европа.
Българското
правителство изглежда не успява да използва добре картите си срещу Газпром, а
се води от изкуствено насаден страх от загуба на транзитни приходи. Въпреки всички
заплахи за освобождаване на транзитни мощности и свиване на приходи от пренос,
Русия няма намерение да освободи доброволно позиции и улесни влизането на
конкуренти в региона чрез България. Тя няма да се откаже от ползваните от нея
капацитети в регионалната инфраструктура, докато обмисля начини да реализира
своите цели при формално спазване на директивите на ЕС. Вероятно това ще стане
през договорености със стратегическите партньори или проксита на Газпром.
Ключовата цел е „Транс-Балканския
газопровод“,
който
е врата към пазарите на Централна и Източна Европа, защото е най-евтиният,
лесен и незабавно достъпен път за газови потоци на север.
Що
се отнася до интереса на Кремъл, то и сега в основата е геополитика –
присъствието и контролът на Москва върху региона.
Газпром
се опитва да заобиколи ограниченията на директивите на ЕС, тъй като още от сега
е ясно, че няма да бъде в състояние да търгува или транзитира газ на
територията на ЕС, освен ако не позволи на трети страни да купуват неговия газ
на границите на ЕС. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, тъй като
това, което е позволено на Юпитер (на немски, нидерландски, френски търговци)
да търгуват с руски газ на територията на ЕС – Северен поток, не е позволено на
бика (на малките регионални играчи в ЦИЕ и ЮИЕ). Независимо от надеждите и
обещанията, което Москва дава, нито турски, нито български, нито гръцки
компании са били допускани до сега да търгуват руски газ над
стандартно-договорени обеми и извън националните граници. Това може да се промени,
но няма да стане скоро, тъй като трябва да бъдат направени съответните промени
в договорите за доставка и транзит.
Москва
е изправена пред избор – да покани някои от своите „стратегически партньори от
ЕС“ в региона на ЮИЕ за съвместни операции – включително партньорите си в Nord
Stream-2 или да намери регионален заместник сред най-близките и най-големи
партньори.
По-голямата
част от „стратегическите“ байпаси, замислени от Газпром, за да дисциплинират
непослушните си съседи и за да отблъсне конкурентите се, се провалиха.
Blue
Stream не успя да изтласка газа от Азербайджан от Турция. Нещо повече Баку и
партньорите му отиват на челен сблъсък, като обвързват продажните си цени с
тези на „Газпром“, но с дисконт от 12% (това е последната формула за цена на Botas).
Blue Stream – 2 така и не се материализира по икономически причини.
Замисълът
да се насити турския пазар с руски газ през много входни пунктове – чрез TBP,
Турския и Син поток, издава отчаянието на Москва в стремежа и да си осигури
запазен периметър и сфери на влияние на своя газ, като предотврати
конкуренцията извън Гърция и България.
С
предстоящите алтернативни доставки на газ и възможността за суап сделки, дори и
преди TAP да започне да функционира, вносителите в Гърция и България биха могли
да се възползват от излишъци от газ на турския пазар, които ще се появят след
пускането в експлоатация на TANAP. Точно от това се страхува „Газпром“ – че
клиентите ще тръгнат да купуват газ през газовите борси и от търговци, вместо
по дългосрочни договори с Газпром, без да посещават Москва и да уговарят
политически сделки, без да е нужно да се съгласяват с нови пунктове за доставка
на турско-българска и турско-гръцка граници.
В
случая дори няма да има нужда да се замислят нови гранд стратегически проекти –
всички нужди на Кремъл могат да се осигурят от Трансбалканския тръбопровод през
усилване на преносния капацитет на българската преносна мрежа към Сърбия. TBP
разполага с доказан капацитет за директен и обратен поток от над 15 милиарда
кубически метра, който може да бъде използван както за доставка на руски или
алтернативен газ на север (така наречения северен маршрут) или на юг към Турция
и Гърция.
Край на първа част
ТЕКСТЪТ НА СТАТИЯТА МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ ТУК
Коментари
Публикуване на коментар