Newsletter_267:Скритите войни на Русия в Южния газов коридор – дали IGB е обречен да повтори съдбата на тръбопровода „Набуко“? – Втора част

Продължение от бр. 265

Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Руското правителство трудно може да препятства алтернативните доставки по Южния газов коридор, да не говорим че списъкът с конкуренти бързо расте с новите газови находища в офшорни зони на Каспийско море (Абшерон и Шах Дениз 3), Туркменистан (суапови сделки през Иран с Азърбайджан), Иран, Ирак и Източното Средиземноморие. За ЕС и всички големи играчи няма съмнение относно реалистичността на алтернативните маршрути за износ на газ през Гърция и България към ЕС. Кошмарите на Газпром тепърва ще се задълбочават след осъзнаването, че нарастващите производствени и транспортни разходи на компанията в Русия не оставят много място за конкуренция чрез по-ниски цени.

За да блокира развитието и износа на каспийски газ, включително от Туркменистан през транскаспийския газопровод, Москва реши да премести военна си каспийска флотилия от Астрахан в Каспийск, въпреки че това струва близо 1 млрд. долара. Единственото разумно обяснение за подобно скъпо упражнение и то по време на бюджетни ограничения и нестабилни приходи от нефт и природен газ е, че Кремъл се стреми към възможност за изпреварващ удар и тотален военен контрол върху Каспийско море, както и възможност да поразява цели в Средния и Близък Изток.

Един от основните мотиви зад стратегията на Русия в Близкия изток – включително и зад действията и в Сирия, сближаването с Турция и нарастващото военно присъствие в Средиземноморието е именно да се контролира маршрутът за алтернативни доставки на газ към пазари в ЕС, доминирани от Газпром.

Геополитическата сянка на газовите потоци се разпростира върху целия регион, включително върху нови проекти за разширяване на капацитета и междусистемните връзки. Тя се пренася във вътрешната политика на тези страни.

Напрежението между про-европейски и про-руски настоените политици и търговци на природен газ в България се разраства експоненциално, което намира израз в

подмолните удари срещу междусистемната връзка между Гърция и България.

Наблюдава се вълна от фокусирани действия на близки или свързани с Газпром и с разширяването на Турски поток лобисти, които достигнаха своята кулминация около посещението на българския президент и министър-председател в Русия.

Фонът на тези „бойни“ действия е относително ясен – пак става реч за пари, с които да се стабилизира или крепи режима в Кремъл. Руското правителство, а и самият президент се намират под постоянна преса да осигурят пазари и приходи за Газпром от Турция и региона, като блокират конкуренцията и алтернативния достъп на неруски газ до  преносна инфраструктура. Това предполага използване и злоупотреба с текущите позиции на „Газпром“, включително чрез изкуствено задържане на проекти за алтернативни доставки, блокиране на либерализация и диверсификация на газовия пазар в България. Монетарните „стимули“ за ключови членове на политическия елит са от първостепенно значение, тъй като лоялността, базирана на „братски“ връзки, обща славянска история и православната религия не е надеждна и трайна.

Откакто в края на ноември 2017 г. стартираха поредицата от търгове на проектната компания, която реализира интерконектора Гърция-България, стартираха и опитите за тяхното блокиране – както търга за инженер на собственика, за доставка на тръби и за изпълнител. В резултат се получи забавяне от близо 5 месeца и по-същество процесът е с отворен край. Различните жалби и процедурни административни хватки, не са плод на случайно хрумване на самотни и случайни играчи. Повечето от жалващите се компании са с нищожен капитал (25 евро), нямат бизнес история или са в тежко финансово положение. Но няма никакво съмнение, че техните действия се направляват и координират от един център. Нито един от жалбоподателите няма материален интерес, защото дейността му няма отношение към търговете за реализация на проекта – една от компаниите е производител на вино?!. Останалите са били в спящ режим през последните няколко години, „събудени“ за да реализират определена поръчка. Отнасянето на тези жалби към съда за предумишлено причиняване на загуби и щети във връзка със забавянето на проекта нямат особено смисъл, след като отговорността на жалбоподателите е ограничена до размера на собствения им капитал.

Това не е нищо ново, още по-малко изключително за българската бизнес действителност. Много фирми се специализират в подобен рекет, като оттеглят или подават жалби срещу „компенсация“. Правителството или не иска или не може да им противодейства.

Струва си да припомним, че по време на проекта „Набуко“ член на екологична експертна група, която реализираше проучване за въздействие върху околната среда на „Южен поток“ подаде подобна жалба във Върховния административен съд, която блокира конкурента на „Южен поток“ – проекта „Набуко“  и то в продължение на месеци. Лобистите на „Газпром“ и неговата кохорта в България изглеждат изключително загрижени и решени да блокират развитието на всяка инфраструктура, която може да бъде ползвана от конкурентните им.

Съдбата на „Набуко“ може да бъде последвана и от междусистемната връзка Гърция-България, която свързва Южния газов коридор с пазарите в Централна и Източна Европа. IGB не само е извън контрола на Русия, но и може да достави газ на българска територия директно в националната и транзитната система, като открива потенциално неограничен достъп до регионалната инфраструктура за сделки с физически и виртуален газ.

Българското правителство и българският парламент изглеждат твърде мудни и бавно променят действащото законодателство, за да свият възможностите за „удари от засада“ срещу важни проекти.

Проектите за изменения на закона, чакат своя ред, но дори и евентуален „мек“ вариант изглежда неприемлив за лобистките политически и бизнес групи, свързани с „Газпром“ и с Турция. Последните се надяват, че ако интерконекторът с Гърция се забави отвъд 2019 години, договорените за транзит количества ще се пренасочат през интерконектора с Турция или насочат към Италия.

IGB е трън в петата и по още една причина – достъпът, който може да предложи за региона до глобалния пазар на LNG, особено при реализация на терминала Александруполис FLNG. Американски шистов газ и катарски газ биха могли да представляват силна конкуренция, подкопавайки господството на „Газпром“ на регионалния пазар на Юго-Източна Европа. Планът е прост – компрометирането на IGB, ще демонстрира способностите на Газпром да контролира сферата на своите икономически и политически интереси в региона, и да потвърди монополните и позиции след фиаското на проекта „Набуко“.

Да не забравяме – това което искаше Москва се случи – крайната дестинация на основната част от природния газ от „Шах Дениз – 2“ е Италия, а не Централна Европа. А Набуко е история.

ТЕКСТЪТ НА СТАТИЯТА МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ ТУК