Newsletter_273:Булгаргаз като продължение и олицетворение на монопола на Газпром

 Bulgaria Analytica

Илиян Василев10.09.2018, bulgariaanalytica.org

Още в средата на август тръгна ритуала и обработката на общественото мнение в посока приемане на неминуемото значително повишение на цената на природния газ. Въпрос е на време това да намери своите политически измерения, при това не само и толкова от страна на опозицията, а от страна на кръговете, които искат да овладеят нови контролни позиции в енергетиката. Схемата не е сложна – това е отрасъл с толкова много горещи картофа, че е елементарно да намериш повод и изкупителна жертва. Разделителните линии не вървят по посока власт – опозиция, ГЕРБ-БСП, а твърде често са вътре в партиите и в управляващите коалиции.

Сценарият е прост – вместо да се посочат като причина за повишаване на цените на природния газ действително отговорните – Газпром и най-вече ръководството на Булгаргаз – защото те са определящото равнище на  проблема, вниманието на обществеността ще се пренасочи към божествената сила на пазар, към КЕВР или политическото равнище – министерството на енергетиката.

Ще кажете – трябва да се носи политическа отговорност и това е така – защото последната отговорност за състоянието на сектора, в това число за тоталния управленски колапс в Булгаргаз трябва да се носи от министър председателя и от министъра. Но няма как да се подминат ключовите адреси на корпоративната отговорност – БЕХ и Булгаргаз, които реализират политиката на правителството.

Проблемът у нас е, че енергетиката е сектор на всички партии и се управлява от задкулисие през сложна система от договаряне. Не съм сигурен дали Борисов вече е Главният, който разпределя порциите, определя кадрите и какво да се случва.

За това не може да уволни дори един от „своите“ – Делян Добрев, който му постави „динена кора“ с решението на Парламена, което бламира правителството по казуса с анти-монополното разследване на ЕК срещу БЕХ, Булгаргаз и Булгартрансгаз.

Обратното като че ли е по-възможно – да наложат отвън на Борисов поредното „уволнение“ на неговия министър Петкова.

Разбира се, тези процеси не текат основно във видимия спектър, но не се изненадвайте ако в следващите дни станем свидетели на мобилизация и организирано „възмущение“ и протести на потребителски и работодателските организации, в които има достатъчно хора с неудовлетворени интереси в енергетиката и които под маската на загриженост за цената на тока или на природния газ, ще атакуват енергийния министър заради заплашени или неотчетени бизнес интереси.  С ясното съзнание, че ръководството на Булгаргаз и БЕХ трябва да бъде пощадено по „други“ причини.

Горното е преразказ от непосредственото бъдеще – това което ще се случи, заедно с приближаване на сакралната дата 1 октомври, когато ще се повишат цени.

Странно е, че активната страна в този процес на най-ранен етап бе именно Комисията по енергийно и водно регулиране, която измести медийно самия Булгаргаз.

Шефът на компанията Николай Павлов, който е на нож с текущия министър, още от времето, в което беше служебен енергиен министър на Радев, просто „потъна“. Такъв е сценарият. За да не се фокусира вниманието върху него, съюзниците му мобилизират ресурс, за да насочат стрeлите към министъра.

Нека още в началото изразя дълбокото си убеждение – в подобно повишения на цените без съмнение има някакъв пазарен елемент, но основната причина са корпоративни дефицити и неефективно управление.

В случая, възприемайки ролята на трансмисия на интересите и политиката на Газпром, без никакви други алтернативи, дейности или умения, Булгаргаз просто се е съгласил да играе ролята на „твърда предавка“ на руския газов монопол. Съгласява се да го обслужва счетоводно при събирането и предаването на значителни парични средства, в това число и такива, които значително превишават пазарно допустимите равнища. В този смисъл ръководството на Булгаргаз е допринесло за тоталното отдалечаване на компанията от интересите както на своите акционери, така и на потребителите, за сметка на тези на Газпром.

Да започнем с това, че всяка нормална компания в Европа, което търгува с газ, прилага задължителен набор от способи, за да успокои и управлява резките колебания в ценовата конюнктура.

„Булгаргаз“ на практика е абдикирала от отговорностите си като обществен доставчик. Вместо да осигури балансирана и разнообразна комбинация от източници и срокове, които да гарантират пазарно най-добрата цена на потребителите, ръководството на компанията умишлено ограничи ролята си до представителство на „Газпром“. Стопроцентната зависимост не е природно явление, а съзнателен управленски избор.

Това, което прави „Булгаргаз“, трябва да бъде оценено и сравнявано с политиките и действията, предприети от други национални газови компании в Източна Европа за защита на интересите на потребителите. Нека започнем с преглед на най-често срещаните начини за смекчаване на колебанията на цените и нестабилността на пазара на природен газ.

За съжаление, малко от тях се използват в България. Преди да обвиняваме геополитиката, нека да разгледаме какво правят управителите на Булгаргаз. Това, което клиентите на „Булгаргаз“ виждат в своите договори, е огледален образ на условията в основния договор с „Газпром“. Ценовата формула, основните условия по отношение на клаузите за заявки, задължителното купуване, предплащането не подлежат на договаряне. Те се пренасят едно към едно във вътрешните договори, като де факто Комисията за енергийно и водно регулиране само ги легитимира. С 100% монопол на „Газпром“ и един договор – понятието за преговори и споразумение става фикция. По-точното понятие е еднопосочна улица, диктат по цялата верига надолу до крайния клиент.

Единственото изключение през годините бе, когато местният добив газ покриваше над 10% от общото потребление, което позволи на „Булгаргаз“ да предлага на местните потребители газ на по-ниски от вносните цени на „Газпром“.

Защо Булгаргаз не успява да управлява ценовите рискове?

• „Булгаргаз“ няма маневрен диапазон, разполагайки само с един единствен източник. Цената на природния газ, който получават неговите клиенти е на практика цената на Газпром- пазар няма. Няма алтернативни доставки, няма алтернативни формули на ценообразуване „газ към газ“. Всичко е на база за индексирани цени към суровия петрол, които не отразяват борсовите цени на природния газ.

Трябва да се отбележи, че „Булгаргаз“ е може би единствената газова компания в региона, която не е проявила интерес към закупуването на газ от газовото находище „Нептун“ в румънската офшорна зона. Поради това българските потребители, макар и да са пощадени от шоковете на петролния пазар, са лишени от скромните ползи от спот търговията и възможността да управляват ценовия риск чрез различни доставчици. Ръководството на Булгаргаз не е направило нищо, което да промени ситуацията през последните години. Няма данни за това, че ръководството на компанията е предлагало промяната на ситуацията и министърът да е препятствал опитите им.

• Въпреки клаузите за преглед на цените в сегашните договори, „Булгаргаз“ не използва тази възможност, за да отрази благоприятните промени на пазара на газ в ЕС и да облекчи условията за българските потребители. Съзнателното бездействие силно контрастира с новите граници на свобода на действие и възможности, пред вид споразумението между ЕК и „Газпром“ по анти-тръстовото разследване и ангажиментите, поети от руската държавна компания. Разминаването между сторено и възможно става още по-драматично на фона на новината, споделена от шефа на КЕВР Иван Иванов, че самият „Газпром“ е инициирал преглед на цените в договора си с „Булгаргаз“, за да не бъде обвинен в неизпълнение на ангажиментите си към Брюксел. И нищо от страна на ръководството на Булгаргаз.

• „Булгаргаз“ не разполага с алтернативни маршрути на доставка, които да спомогнат за балансиране на пикови търсения и прекъсвания на доставките, които биха могли, inter alia, да се отразят върху цената. Липсата на алтернативни маршрути за доставка не позволява на българските потребители на газ да преминат към потребление на газ от по-евтини и по-конкурентни доставчици. Български правителствени представители редовно посещават страни производителки на газ – въпреки това в нито един от случаите „Булгаргаз“ не успя да превърне възможностите в договори за алтернативни доставки.

• „Булгаргаз“ няма политика на управление на валутен риск и политика на хеджирането му. Проблемът става особено остър по време на поскъпване на валутата на договорите за доставка на газ – в случая американския долар. Оправданието от „Булгаргаз“ е, че КЕВР не признава разходите за хеджиране като допустими при обосновка на цените? Въпреки това – преминаването към договори в Евро/МВтч, които са стандартни за газовите борси в ЕС, би могло да премахне или поне да смекчи валутния риск. Отново нищо от страна на Булгаргаз.

• Булгаргаз изглежда неспособна да разреши проблемите с натрупването на вземания от неизрядни платци, което влошава краткосрочната му ликвидност и компрометира способността му да предплаща за бъдещи доставки. Проблемите с хроничния дълг на големи клиенти, като „Топлофикация – София“, изглежда извън обхвата и контрола на текущия мениджмънт, но той е длъжен да прояви проактивна позиция. Булгаргаз може да продаде този дълг, да го превърне в дялов капитал в Топлофикация и да форсира приватизацията на това дружество, като принуди правителството да вземе трудните решения. Досега нищо значимо не е било предприето в тази посока.

• „Булгаргаз“ е бил в състояние да смекчи ценовия риск, като се има пред вид времевия лаг в ценовата формула, което позволява купуване на газ през ниския сезон – обикновено лятото на по-големи количества на по-ниски цени, съхраняването им в ПГХ Чирен (което би трябвало да има капацитет след разширение до 1 милиард кубически метра) или в Украйна – с практически неограничен капацитет за съхранение. Сегашното управление на „Булгаргаз“ никога не е изследвало задълбочено или по същество тази опция, като винаги е предпочитало лесното извинение и да не се ангажира. Само през последната година бяха регистрирани над 20 процента ценова разлика между ниски и високи сезонни цени, което на теория даваше възможност изобщо да не се увеличават цените сега.

• „Булгаргаз“ би могъл значително да укрепи финансовото си положение, като възпроизведе установените успешни прецеденти в Европа, когато националните газови компании вкараха „Газпром“ в арбитражния съд по искове за надплащане по по-високи от пазарните цени на газ след 2012 г. Такъв ход с почти гарантиран успех би могъл да добави стотици милиони долара към финансовите средства на „Булгаргаз“, което да му позволи да ги насочи към компенсация на ценови шокове, за да не плащат всичко потребителите. Трудно е да се мисли за компания в ЕС, която да не се е възползвала от тази възможност да „вземе своето“ от Газпром, като постигне намаление на цените или компенсации в натура или и двете след съдебно решение или чрез извънсъдебно споразумение. Доказателствата за надплащане за газ са достатъчно явни и ясни – имаше време, когато разликата между цените, плащани от „Булгаргаз“, и цената на германската граница, надхвърляше 100 долара за 1000 кубически метра. Защо управлението на българският газов монопол постоянно и упорито отказва да стъпи на този път и така да осигури по-добри условия за търговия в бъдещи договори, остава загадка?

Изглежда, след като потребителите не получават адекватна правна защита на своите интереси, единственото, което им остава е да защитят правата си като предприемат съдебни действия срещу Булгаргаз за надплатен газ, за да го принудят да предяви искове към Газпром за минали надплатени суми.  Това би била по-логична линия на защита на потребителските интереси отколкото заиграването по политическа линия.

• „Булгаргаз“ не е регистриран на чуждестранни газови борси, не търгува извън страната и не е в състояние нито да формира буферни количества природен газ, които да позволява гъвкавост при различни сценарии на ценови колебания. Изборът, който националната газова компания предлага на своите клиенти, е нулев. Индексираните към петрола цени за дългосрочни доставки на газ, за които Газпром твърди, че са недискриминационни и конкурентни, стават значително по-скъпи, когато се използват като източник за краткосрочна търговия, с която се покриват пиково или извънредно търсене.

Общественият дебат в България по цените на енергийните стоки, за съжаление, така и не успява да се справи с този ъгъл на заинтересованост на индустриалните потребители. Не се чуват призиви за оставка на изпълнителния директор на „Булгаргаз“, а само опити за пренасочване на гнева на потребителите в безопасни алтернативни направления и равнища.

• „Булгаргаз“ не разполага с активи в проучване и добив на газ, не е инвестирала в придобиване на акции или квоти за добив в газови находища в региона, което е задължително условие за всички търговци, които се стремят към по-евтини източници на газ и хеджиране срещу нестабилността на цените. Достатъчно е да се сравнят действията на „Булгаргаз“ с националните газови компании в Гърция, Турция и Румъния – както в и извън съответните страни. Там ври и кипи, у нас стабилно нищоправене.

Вместо да диверсифицира своят бизнес портфейл, ръководството на Булгаргаз отделя повече време да осигури своите позиции на българския газов пазар като гарантира пазарния дял на „Газпром“ в България. Това включва както директно посредничество на руския газ до крайни потребители у нас, така и чрез „избрани“ подизпълнители или партньори-вторични търговци на газ на Газпром. Изглежда бъдещето на Булгаргаз, в очите на сегашното му ръководство, е компанията да остане предпочитан, но не изключителен партньор на „Газпром“ като приеме за неизбежно намаляване на собствения си дял, за сметка на съхраняване на равнището на вноса от Газпром. В този смисъл, Булгаргаз изглежда като ключов играч в неутрализацията на заплахите за Газпром от внос на LNG или алтернативен газопроводен газ от чуждестранни играчи.

В крайна сметка Булгаргаз, според тези планове, най-вероятно ще се окаже с няколко големи клиента, които никой друг не желае – като „Топлофикация София“, докато доходоносните клиенти постепенно и тихо преминават към „правилните“ български търговци.

Изложеното по-горе води до прост извод – предстоящото увеличение на цената на природния 

газ е било предотвратимо и предвидимо. Прилагането на която и да е от изброените по-горе мерки, а списъкът далеч не е изчерпателен, от ръководството на компанията щеше да доведе до значително по-малко увеличение, а в някой сценарии дори би го предотвратило.

Това от което имаме нужда са дългосрочни, системни и трайни решения, а това означава радикална реформа в сектора и в Булгаргаз, премахване на зависимостите и избягване на капаните, прилагани от руското правителство за контрол върху българската енергетика , и опитите секторът „природен газ“ да копира „примера“ на сектор „горива“, където Лукойл експлоатира мрежа от сложни системи от „моркови“ и „тояги“ в рамките на хлабав „картел“, които задушават истинската конкуренция.

Клиентите не са нито заложници, нито поданици на предварително програмирани руски схеми. Ако Булгаргаз не е в състояние да осигури газ на конкурентни цени и открито състезание, тогава КЕВР и КЗК, българското правителство трябва да вземат мерки и прочистят полето от мини и неефективни държавни играчи.