Newsletter_295:Новият транзитен коридор Каспийско -Черно море увеличава геостратегическото значение на Южен Кавказ

Eurasia Daily Monitor, Fuad Shahbazov, April 3, 2019 jamestown.org

На 4 март Румъния, Азербайджан, Грузия и Туркменистан проведоха в Букурещ министерска среща – първото такова четиристранно събрание на тези правителства. По време на срещата на външните министри, страните излязоха със съвместно изявление, потвърждаващо взаимното зачитане на суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеността на техните международно признати граници. Освен това, в Букурещ бяха повдигнати редица други важни въпроси, включително дискусия за създаване на мултимодален коридор за транспортиране на стоки между черноморските и каспийските басейни, проект, официално наречен Международен транспортен коридор на Каспийско море - Черно море (ITC) -CSBS).

Новопредлаганият маршрут ще се свърже с Транс-Каспийските и Lapis Lazuli коридори, които вече са в процес на разработване - Лапис Лазули е международен транзитен маршрут, открит през 2018 г., свързващ Афганистан с Турция през Туркменистан, Азербайджан и Грузия.  Съобщава се, че Румъния и Туркменистан са основните инициатори на проекта ITC-CSBS, тъй като тези страни искат да създадат трансграничен проход за морски, речен, автомобилен и железопътен транспорт между Централна и Северна Европа и Южен Кавказ и Централна Азия. През октомври 2018 г. работни групи от Туркменистан и Румъния проведоха официална среща в Ашхабад, за да одобрят основния маршрут за този транзит. Може би най-интересното е, че в преговорите бяха включени и служители от Европейския съюз, което подчертава стратегическото значение на този проект за Запада.

Стоките, пътуващи през ITC-CSBS ще бъдат транспортирани чрез ферибот от туркменското пристанище Turkmenbashi до Азербайджан; оттам, ще бъдат преместени на железопътни вагони и ще се превозват с влак до Батуми или Поти (Грузия), преди отново да се качат на кораби, за да пресекат Черно море до Румъния (пристанището на Констанца). Засега не е ясно какви други държави биха могли да се интересуват от този нов транзитен маршрут за тяхната търговия. Но Индия и Китай изглеждат като най-вероятните партньори. Важно е да се отбележи, че приетото миналия месец четиристранно изявление относно ITC-CSBS съдържа четири технически анекса относно морското корабоплаване, автомобилния транспорт, железопътния транспорт, както и митническите процедури, което показва сериозността на участващите страни по отношение напредъка на този проект.

Широкото съвпадение на националните интереси обедини четиримата участници в проекта, за да подкрепи Каспийско-Черноморския коридор. Туркменистан например,търси този и други трансрегионални транзитни коридори като начин за отвеждане до потенциални нови пазари за своите стоки, по-специално втечнен природен газ (LNG). Износът на втечнен природен газ в Европа през пристанището на Констанца в Румъния ще донесе на Туркменистан важни ползи, особено защото се стреми да диверсифицира крайните си клиенти и маршрутите за износ. Въпреки това, транспортирането на ВПГ чрез ферибот и железопътен транспорт през двете морета значително ще увеличи разходите за европейските потребители.

На свой ред Румъния желае да превърне черноморското си пристанище Констанца в ключов център за превоза на стоки от Азия до ЕС, както и за европейския износ към по-широкия Черноморски и Каспийски басейн. Освен това, някои експерти твърдят, че новият маршрут може да се използва за транспортиране на товари от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Маршрутът ще свързва Румъния - страна-членка на НАТО - с Афганистан, където силите на Северноатлантическия съюз остават активно ангажирани. Потенциалното стратегическо значение на ITC-CSBS за Румъния и другите транзитни страни - включително Грузия, която също разполага с войски, разположени в Афганистан, става съвсем ясно и разбираемо.

Азербайджанските власти също изразиха ентусиазъм при подписването на четиристарнното споразумение за новия транзитен маршрут. По-специално, благодарение на развитието на този коридор, Румъния ще се превърне в нов вход за Баку към пазара на ЕС. Азербайджан отдавна настоява за множество трансгранични проекти за увеличаване на транзитния потенциал на региона чрез насърчаване на различни транспортни коридори Изток-Запад, Север-Юг и Юг-Запад. Като такава, страната се превръща във важен транзитен център, не само за световните сили като Китай и западните страни, но и за други регионални играчи като Узбекистан, например. В действителност, Узбекистан се стреми към по-голям достъп до Черно море и отвъд него, включително Турция, Близкия изток, Северна Африка и Европа, през Южен Кавказ.

Транзитният път Каспийско - Черно море обещава да осигури безпрепятствен и сигурен достъп до пазарите за внос и износ за всички участващи страни, по-специално за Туркменистан. В това отношение Азербайджан и Грузия се позиционират като надеждни и важни партньори в доставката на стоки от Азия до Европа през техните територии.

Ето защо може да се очаква, че значението на региона на Южен Кавказ ще продължи да расте, като в бъдеще ще се търсяг и подкерпят повече такива трансрегионални проекти.

ТЕКСТ Е ДОСТЪПЕН ТУК.