Newsletter_301:За брой # 300 – за пътя, за посоката и за посветеността

11 юни 2019 г.

Не зная дали си давате сметка, какво стои зад тези 300 броя на нашия нюзлетър, над 15 хиляди страници, над 3500 материала. Работата на няколко души, посветеността на мнозина и съзнанието, че сме полезни, без да очакваме нищо в замяна.

„Още когато тръгнахме да публикуваме преводни статии от водещите в света енергийни медии, знаехме, че се надбягваме с времето.

У нас енергийната тематика, особено в сферата на проучването и добива на нефт и газ, е изключително слабо застъпена. Често се отразява „официалната“ гледна точка, а тя най-често не е достатъчно информативна и задълбочена.

В същност конкретния повод за издаването на този бюлетин бяха търговете и лицензията за проучване на Шеврон. Тогава видяхме колко зле информирано е българското общество, което стана лесна плячка на сили, които печелят от невежеството и прокарват интересите на монополистите – руските фирми и в сферата на природния газ, и в сферата нефта и нефтените деривати.

Не е трудно за разбиране – тогава ставаше реч за близо 8 милиарда долара внос годишно на нефт и газ, който евентуален местен добив можеше сериозно да застраши. Не случайно, още на времето Съветския съюз беше „забранил“ да проучваме и добиваме. Също както да не правим леки коли, да развиваме цели отрасли от индустрията, които трябваше да бъдат осигурени от „братския“ СССР.

За разлика от Румъния, у нас няма традиции в проучването и добива на нефт и газ. Няма достатъчно професионалисти и професионални журналисти, които да съумеят да създадат критичната маса от информираност в обществото, което да го имунизира срещу „игрите“ на влияние на анти-шистовите, а след това и на анти-добивните усилия.

И днес в страната има поне две находища, които не се разработват, защото има писани и неписани забрани. И колчем някой дръзне да промени статуквото, веднага се мобилизират леви и популисти, радикали и екоактивисти – всички с едничката цел  - да задушат този отрасъл и да осигурят дългосрочност на вноса на тези суровини отвън.

Много бихме искали да разширим изданието, за да можем да реагираме по адекватно и в по-широк обмен, но за това ни трябва подкрепа.

Хората все още си мислят, че това което четат се случва от само себе си и не откликват на призивите за подкрепа.

Но сме признателни на читателите, на всички, които през годините работиха за това издание, както с коментари, така и с подаването на материали за превод, така и на малкия екип от преводачи, редактори и дизайнери – на този юбилеен брой, да си пожелаем още дълги години да имаме силите и възможности да вършим своето дело.

До нови срещи!

Илиян Василев